Спам

В момента карам трабанта за удоволствие и ако не стане нещо лошо, мисля да го реставрирам - да придобие по-стегнат вид, че като ходех на работа и на даскало с него заприлича на кокошарник, особено отвън.

В момента имам трабант абсолютно за удоволствие и забавление (не мога да отрека, че с него си искарваме супер забавно). Не бих го оставил тъй като ми харесва много и ... ще се боря с ръждата (рака) до самия край Трабанта ми е втора кола, кола за съботно/неделни разходки и потдръжка колкото мога тип хоби Другата кола се кара на 100% и нон стоп се тероризира (е не че и изкарваме буталата ама се кара постоянно).

Обичам си трабанта и ако някои не ме смели някъде по улиците... щ си го държа до самия край.

винаги може да придобие формата на мини купър почти всички части стават освен гуми и двигател заради цилиндрите иначе разпределителния вал е еднакъв съответно и винтилите (клапите) пробвал съм го! (всичко е в кръга на шегата) !!!

и водната помпа е съвместима а радиаторът направо е еднакъв.

А сериозно по темата .Нямам намерение да давам колосални суми за трабанта за да го реставрирам до нов,да го правя "бегачка" или музеен експонат изкуствено излъскан и лачен. За да остане такъв трябва да стои нейде в гараж и да се изкарва само по събори и ретроралита или в най добрия случай петък вечер.За мен е важно да се движи сигурно и безопасно/за това го обувам с хубави гуми/.Нито смятам да го жаля.Щом съм си го купил и съм дал пари за части смятам да го изтискам максимално. Каквото се счупи ще се сменя докато има части на пазара. След това не знам ,но сега докато още има ще го карам на общо основание като обикновена кола.Имям и четиритактова кола за ежедневка но удоволствието от шофиране на трабанта си остава незаменимо.

След като почнах да карам Рено-то, разбрах какво е да имаш кола.
Трабанта ми беше първото возило. Но се оказа, че съм карал нещо, което се движи на ръба на силите си. Разбира се вината е изцяло моя, защото след покупката сложих акумулатор и ремонтирах "на парче". Миналата година отремонтирах някои неща, но процеса спря след покупката новия автомобил.
По принцип Трабльо "ме кефи" като превозно средство и бих продължил съживяването му. Панагюрище е малък град (работата ми е на 4 км) и един потегнат Трабант е добро решение за придвижване. Още повече, че жена ми също се нуждае от автомобил и за нея ще остане Рено-то.
Проблема ми е, че не знам доколко е амортизиран (особено купето) и искам да го закарам на спициалист-трабантолог, който да ме светне за реалното състяние. За съжаление "у наше село" не може да стане тази работа. Затова напролет планирам посещение на майстор за диагностика. И Пловдив и София са почти еднакво далече, така, че следя с интерес рубриката "Сервизи, Магазини, Морги". Ако Трабльо е тотално "сдухан" ще бъде оставен за донор и най-вероятно ще си търся някой по-запазен.

Всеки който е карал и друга кола, която не е била някаква морга, разбира че е смешно да сравняваме трабанта технически. Много ясно че на нормалната кола спирачките ловят с пипване, без да помпаш и да правиш мускули, 100 е икономична скорост, а звука при прекъсвача е като подържане на 60-70 в трабант. Все пак това е кола проектирана преди 50 години с подобрения предимно по салона и външния вид, но не и в двигателя и конструкцията. Нормално кола от 90та година да е по-модерна.

Трабанта е отличната първа кола - научваш се да си правиш нещата сам. Не да ходиш на майстор да ти смени бушоните. Практически освен разни работи по окачването дето искат скоби и чукове, няма друга част която да не можеш с малко четене и помощ от колега да смениш/оправиш. Също така и разните подобрения които всеки си прави. Освен това се научаваш да цениш нещата - както значи да докараш стабилен празен ход, да не дрънчи, да има парно - неща които един шофьор, който не е карал стара кола възприема като даденост и ако се повредят веднага звъни по ГСМ-а за пътна помощ. Просто това което ти дава един трабант като опит и усещане го няма в нито една друга кола - знаеш колко е примитивно, но това ти харесва и дори да го продадеш винаги си спомняш с добро (разбира се ако не си карал трабант по тотална принуда).

Май съм се изразил неточно и ще се поясня. Исках да акцентирам на факта, че след покупката на Трабанта, не се заех да го приведа в добро техническо състояние (традиционните оправдания, че няма майстор, време, средства...), а просто го "доизцеждах". В следствие не можех да рачитам на надежност от негова страна. Контраста с Реното (добре обгрижвано от предишния собственик) е, че мога да разчитам на автомобила си и да не съм в постоянна готовност да се прибера пеша вкъщи.
theultimate напълно съм съгласен с мнението ти в предишния пост. Мога само да добавя, че Трабанта е благодатно поле за изява, ако искаш да "персонализираш" колата си. Затова плановете ми са, първо да го приведа в добро техническо състояние и след това да си правя подобрения и "глезотий" по собствен вкус. Тъй като най-вероятно само аз ще се возя в него, мога да го организирам както си искам

Карем ТРАБАНТ защото е емблема на немското автомобилостроене
А по добро от немското няма
Следователно ТРАБАНТА е нещо фантастично ,нещо невероятно ,уникално ( нали Санта )

1 Улекотено купе
2 Нямаш водни простотий който да те изненадват
3 Масло каквото имаш
4 Най здравото окачване
5 Няма електоники
6 Изглежда секси
7 Бързооборотен мотор
8 Закакво са му помпи например бензинова
9 Понеже е лек все едно има хидравлика виж 1 точка
10 Карам ТРАБАНТ защото няма друга такава кола в света

На мене щом ми доставя удоволствие да го ремонтирам представям си какво ще е да го карам .

Не смятам да се разделям от Трабанта имам и Пежо 309 но по ми доставя удоволствие да си карам Трабито вече когато сме повече хора и особенно зимата карам Пежото повече но когато съм сам или с някой по непретенциозен мой човек си джиткам с Трабито и хич не ми пука и много му се кефя. Не смятам да го спирам да го движа. Такива ценности имам прибрани на село. Потдръжката е лесна повечето работи сам си ги оправям няма антифриз, масло и др. сложнотии. Докато пежото мине се немине гуша все някой майстор вярно икономично е но като се изръся за някой ремонт икономията отива по дяволите. А отделно Трабито ми е малко сантиментална марка от като взех книжка дори година преди това се занимавам с Трабанти говорим от преблизително 12години и като се престрасти човек просто край оттърване няма Неща да казвам голяма дума но аз ще бъда един от последните от този форум който ще се откаже от двутактовия звяр.

Kарам тази кола ,защото много ми харесва, всъщност това е първа ми кола.
Обичам я и ще я карам още много дълго.

Наскоро ми казаха ,че искрено ми завиждат ,защото съм си изпълнил мечтата за любима кола.Хората мечтаят за Бентли,Ферари, Скайлайн... а аз за само мой си Трабант. И хоп вземаш вестник "3-та възраст" и намираш обява от някой дядо дето си продава колицата, малко части от кадето докопаш и си готов.Караш Трабант, което си е доста забележителна и самобитна машинка.Това важи за феновете на марката ,а не за тези дето са си купили такова щото е най-евтино.

Нали не го прие сериозно... Разпределителен вал на 2Т кола .........

@fraxinus - Не си прав колега. Вицът гласи следното. Верижна катастрофа средата на 90-те години. Мерцедес на една мутреса, BMW на една дъщеря на баровец и един чичко с трабантче. Мутресата - "лелеееее сега трябва на оня моя 2 седмици да му ....... за да изкарам пари за да оправя Мерцедеса. Дъщерята - "лелееееее баща ми ще ме убие. Цяла седмица трябва да работя във фирмата му за да изкарам пари за да поправя BMW-то. Човечецът - "лелееееее, сега цял живот трябва да бачкам за да изкарам пари да си поправя Трабанта. Ония двете се обърнали към него и го питали - "Ти що караш такава скъпа кола бе?"
По темата. Аз в момента не карам Трабант, но съм отраснал с този Автомобил. Баща ми от 1974 до 1986 смени 3. С един от тях ходи до ГДР. След като се заблял обаче ударил на червено един друг спрял трабант в Буда Пеща. Та до Айзенах на буксир, като един тир го е влачил. Там Трабантът бива тотално обновен, срещу скромната сума от....3 панелни ел. печки, на които им забравих марката, на цена в България 28 лв. едната. Това на времето е било една от най-популярните и дефицитни Български стоки в ГДР. В последствие Трабантът беше сменен с нов, а после през 1983 г. ни излезе реда и от Мототехника беше закупен Трабант на 000004 км. с найлон по седалките. Това беше истински семеен празник. За 3 години този автомобил беше на повече от 30000 км. Ходил е всяко лято по 2 пъти на море и зимата по хижите в Твърдишкия балкан. Естествено не е необходимо да казвам, че този автомобил не е закъсвал. През 1986 г. ни излезе бордерото за Вартбург и се разделихме с Трабанта. Но не за дълго. 1992 г. аз изкарах книжка и ми изпадна изгодно един Трабант. Колата беше фурия, но само след 6 месеца на баща ми му трябваха пари и се продаде. Последния Трабант в семейството беше 1997 г., който карах около година. Още съжалявам, че го продадох. Та като заключение общо 5 Трабанта са минали през ръцете ни. Отделно и още 5 Вартбурга, като петия е все още наличен, но това е друга тема. С удоволствие бих си купил и 6-ти Трабант, пусто нямам къде да го държа. Една прекрасна колица, в която има толкова чар, колкото в нито едно друго соц. возило.