Напиши нова тема Отговори на тема  [ 47 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4
Стихотворения, поеми, песни и т.н. 
Автор Съобщение
Начинаещ
Аватар

Регистриран на: Вторник, 22.08.2017 г. 16:27 ч.
Мнения: 6
Местоположение: Sofia
Мнение Re: Стихотворения, поеми, песни и т.н.
Страхотна тема, дайте да я раздвижем малко.


Четвъртък, 28.09.2017 г. 11:03 ч.
Профил
Начинаещ

Регистриран на: Неделя, 05.03.2017 г. 22:41 ч.
Мнения: 2
Местоположение: София
Мнение Re: Стихотворения, поеми, песни и т.н.
xbs_pioneer написа:
нема да ми се смеете.. тази нощ не ме хвана сън ама сега ме хвана музата.. оставете по някомтар..

Телефона иззвъня.... Той се надигна и усети че не го държат ръцете... събра сили, надигна се отново, този път успя. Добра се до телефона. погледна го с блуждаещ поглед. Беше алармата будеща го с омраза всяка сътрин точно в 07:00 за да става за работа. След като я изгаси и се усети, че е събота той се върна отново в леглото. А болката в главата бе неописуема. Въртя се още 10-15 минути докато вече не издържа и стана. Първото място където отиде беше разбираше в банята. Погледна се в огледалото. За негова мъка откри че една малка част от лицето му беше в кръв.. позагледа се и видя 2 леки порезни рани. Това го накара да се замисли: Какво по дяволите точно се обърка снощи? След като му минаха няколко бързи спомена през главата той се наведе и с шепи вода изми кръвта от лицето си. Обърса се и видя, че раните бяха само повърхностни. Това го поуспокои и накара да се върне в спалнята където се поогледа за някакви чисти дрехи.. Първото което попадна в погледа му бяха изпокъсаната блуза и дънките в кръв и засъхнала пръст. Той ги хвана и набързо намачкани ги хвърли до пералнята. Отвори гардероба където си хареса къси шорти и розова тениска с модните за момента надписи "Party Star" все пак посещаваше клубове по златните и трябваше да бъде в крак с модата там. Тениската беше вече на него когато телефона извъна. С тежки стъпки той отиде до леглото взе телефона и го погледна. Номера беше непознат. "Няма да вдигам" каза си той и се ориентира към кухнята. Отвори шкафа и за жалост установи, че кафето е свършило. "Нищо, Ще звънна на Кристина тъкмо да се видим" набързо прехвърли мислите си той и телефона вече набираше нейното име. След 1-2 сигнала се чу нейният мил и нежен глас
-Ало, Мартине къде се загуби? - каза тя.
След което той отговори.
-Никъде не съм се губил, ти просто не се сещаш за мен.
-Напротив, днес мислих да ти звъня за кафе.
-Ето че аз те изпреварих, след 20 минути съм пред вас мисли къде ще пием кафето.
- Хайде да са 30, все пак трябва да се пооправя.
-Ок, ще те чакам пред вас.
След този кратък, но разбран разговор, той се поогледа да не забрави нещо, взе ключовете за сивата е30-ка която купи преди няколко дни и се понесе по стълбите към изхода на блока в който живееше.
Часът беше вече 9.30 когато той излезе пред входа, поогледа се и видя къде е спрял снощи. След като погледа му бе превлечен от сивата е30ка обляна от лъчите на сутрешното Варненско слънце той се насочи към нея. за Жалост с приближаването му настроението му се влоши. Забеляза липсата на предния десен халоген, но не беше само и това причината да поздрави майката на този който носи халогена към магазина за авточасти. Погледа му превлече и спуканата предна лява гума. "Тъкмо да стигна пред Кристина на време" каза си той и отиде към багажника за да извади инструментите и резервната гума.

В това време Кристина тъкмо излезе от банята, тяхната история с Мартин почваше някъде от около година, но за това време се бяха случили много неща, но си останаха добри приятели, независимо от нещата които тя направи без да осъзнава че го наранява. След като издуха със сешуара своята дълга руса коса тя започна да избира какво да си облече. Отвори гардероба си, поогледа и реши да облече белите къси панталонки които Мартин страшно много харесваше. " Все пак си е моя Марти" каза си тя. Обърна се да избере и дреха с която да окомплектова тези къси гащета.

В това време Мартин тъкмо прибра спуканата гума в багажника, махна ръкавиците, и седна във бимата. Погледа вътре веднага бе привлечен от стоящия на CD-то панел. " Леле, как не са го видели и него не знам"
Поне за това извади късмет днес. След като сложи колана той с бавно движение постави ключа и завъртя на степента в която стартера завъртя мотора, който от своя страна отключи клетката на 100-те коня под капака. "Все пак е 1.6" каза си той и внимателно вкара първа..
Карайки по околовръстното телефона му звънна отново. Кристина.
-Ало? -каза той
-Къде си?
-До 5-6 минути съм пред вас- каза той и се усети, че десният му крак започна да натежава върху педала на газта.
Точно на 5-тата минута след вземане на 1-2 завоя по маняшкия начин той бе пред Кристина. Тя го видя и започна да слиза по стълбите на входа. Мартин гледаше с опиянение почти забравящ за ревящите коне на бимата. След 3-4 нейни крачки той се осъзна, подскочи и заобиколи за да и отвори вратата. " Голям кавалер си станал" промълви тя с усмивка. Той също и се усмихна и сядайки в колата добави "Един мъж винаги трябва да глези една жена, стига тя да не му се качва на главата" Кристина се изсмя и пита:
-Аз качвам ли ти се на нея?
-Само от време на време, но се свиква.
След този въвеждащ разговор дойде време за въпроса от страна на Мартин.
-А къде отиваме.
-Не знам карай на някъде.
-Ходи ли ти се на Камчия? Малко на свобода от градския шум и нерви?
-Ами добре, но да не закъснявам защото съм се разбрала с една приятелка за след обяд да ходим малко по магазините.
-Добре, няма проблем.
След като излезе от паркинга на блока, Мартин веднага премисли Маршрута от къде да мине за да излезе от града, все пак живееше почти от 2 години във Варна и не знаеше по преките пътища.
След 15 мин те бяха вече на Аспаруховия мост, Мартин караше и следеше сигналите за полиция от насрещно приближаващите се автомобили. В това време Кристина видя некролога стоящ като един тъжен спомен за погубения живот породен от една глупава гонка между двама нощни рейсъри. Кристина се обърна към Мартин и същевременно видя леките рани прикрити от косата му.
-Какво ти се е случило?.-попита тя
-Дълга история...
-Нищо тъкмо докато стигнем.
-Ами снощи бях на златните, един тип тормозеше едно момиче в дискотеката, аз му направих забележка, а онзи отишъл при охраната и казал, че съм го заплашвал и налитал на бой. Докато се осъзнаем че имаме общи познати с охраната изядох един пръстен в челото.. Понякога и така става, за да защитиш някого ти си в кюпа..
Кристина се засмя и каза:
-Винаги на теб ти се случват такива неща.
Пътят вече минаваше през Приселци, движението беше бавно заради огромния наплив гости по нашето черноморие. На няколко пъти един румънец щеше да отнесе задната броня на е30-ката., но все не успяваше.

След още няколко километра Мартин зави към отбивката за Камчия, изведнъж атмосферата се промени. С влизането на пътя във гората се усети хладнината, дърветата пазеха гъста сянка и това спомагаше както против жегата тормозеща охладителната система на Бимата така и за Мартин и Кристина..

Преминаването на 2-та остри завоя ги въведе още по-навътре в атмосверата на неосквернената природа на резервата Камчия.
Мартин Намери удобно място да спре Бимата на сянка, излязоха и след щракването на алармата те се запътиха към близкото заведение с маси до шумящата река. След като си поръчаха Мартин се обърна към загледаната в корабчето с туристи Кристина.
-Знаеш ли, снощи те сънувах - каза той
-И какво за мен сънува?
-Че двамата се отиваме за малко далеч от тук...
- Това предложение ли е? - попита тя.
-Може и да е.- отговори той със набираща сила идея в неговата глава.
Искаш ли наистина да отидем някъде?- добави той.
- Сънува ли че ще се съглася?- пошегува се Кристина
-Ами тогава ми звънна алармата и не си спомням.- измъкна се от ситуацията той.
- Мога да отсъствам най-много 3 дни от работа.
Това накара Мартинда се усмихне и да започне плановете за тяхното временно бягство от действителността.
- Довечера можеш ли да си готова? - попита той.
-Ами трябва да звънна.- каза тя, след което стана от масата вземайки телефона си.
След няма и 2 минути, тя се върна усмихната и каза:
-Свободна съм, даже от сега...
Тези думи повдигнаха желанието в Мартин да тръгват още повече, но все пак вече си бяха поръчали кафе..
След идването му Мартин нетърпеливо го изпи на 2 пъти, или по-точно по начин предизвикващ хихикане от страната на Кристина.
-Много си нетърпелив. - каза тя.
-Нали ме знаеш, обожавам да пътувам.
- Да-да-да, знам те добре.- каза Кристина като заключително изречение на разговора им на масата.

Сметката-платена, кафето-изпито. Вървейки към Бимата Мартин си мислеше общопознатата схема литри/километри/лева докато Кристина беше далеч по-заинтересована от неща като: кой бански да си взема, кои токчета и кой куфар.
След сядането в Бимата и изпълнението на движенията за слагане на колан Мартин забеляза че Кристина вообще и не се замисли да сложи колан.
-Крис! Сложи си колана! Видя какви идиоти има днеска по пътя.
-Добре, добре...
с леко натискане на газта бимата се понесе обратно по застланата от дебела сянка пътна лента, След кратката почивка на Камчия, Мартин почти усещаше че бимата се носи леко като перце над пътната настилка. Предразполагащата обстановка правеше карането на отворен прозорец под гъстата сянка,като едно приятно охлаждане в горещия летен ден.
Следящ пътя Мартин от време на време поглеждаше Кристина която се наслаждаваше на прохладата...
След излизането на главния път за Варна бимата отново се намери в натоварения трафик. Хиляди автомобили с изнервени от слънцето, жегата, дупките, ремонтите и баровците изпреварващи като безсмъртни колони от автомобили преди завой.
Докато звучаха едни от любимите песни на cd-то Мартин реши да смени диска с нещо по-модерно, което да ги разхлади както сянката на вековните дървета.
-Оффф, дисковете са се наврели отдолу под седалката. - сподели с разочарование Мартин.
Пътят беше вече точно между Приселци и бензиностанцията в началото на магистралата. Колоната от автомобили беше още сгъстена заради натоварването по пътя.
Мартин се обърна към Кристина за да я помоли, ако може да успее да се добере до дисковете, когато забеляза с периферното си зрение идващата странична част на Мерцедеса решил да изпреварва с висока скорост автобуса в другата лента.
По инстинкт Мартин наби спирачки и изви волана, ужасен че не може да избегне удара той стисна зъби, протегна се с всички сили за да може да обване Кристина която същевременно закриваше лицето си със ръце. Последва страшен сблъсък... И изведнъж тишина..

Кристина се свести от гласа на мъжът облечен в пожарна униформа.. Тогава усети и болката в краката си.. Разбра че това не е било сън, че това е истина, сега се случва и че тя участва..
-Госпожице добре ли сте? Какво усещате, Чувате ли ме? говореше и човека в униформа, докато останалите смъкваха техниката за да ги измъкнат от мечтата на Мартин представляваща смачкана купчина желязо.
Стенеща от болка тя успя да наведе погледа си надолу..
Там в скута и беше Мартин, Все едно тя го гледаше както многото пъти като са били заедно, все едно спящ. Тя успя да вдигне ръцете си и да го бутне..
-Марти... Марти.. Моля те отговори ми!!!! Моля те.. Тя започна да ридае...
Тя погледна отново към него и видя че е без колан... Веднага разбра какво се е случило... Отново видя филма пред очите си: Камчия, дисковете, черния мерцедес, Мартин откопчаващ своя колан скачащ върху нея и тишината.. най-вече тишината..
След този бърз спомен на всичко случващо се около нея тя отново се обърна към Мартин с молбата да и каже поне една дума....
Обляна в сълзи и ридаеща тя вече почти не усещаше болката породена от двата и счупени крака..
Точно в този момент Пожарникарите изкъртиха деформираната от силния сблъсък врата.. Веднага дойде медицинско лице и започна да дава първа помощ на Кристина.. Сложиха и обездвижваща яка и след оглед решиха да я извадят от купчината ламарини. Внимателно операцията бе извършена и тя беше навън.. Тя не спираше да гледа към Мартин, все едно очаква той да се събуди. Но напразно. Тя викаше, крещеше със всички сили, но все едно никой не я чуваше.. Тогава дойде Тъмнината... а след нея последва и тишината..

Изведнъж видя ярка светлина... на фона на която се виждаше силует.. тогава чу гласа... точно този глас който извика стотни преди удара, този глас който и говори тази сутрин по телефона.. Тя разпозна веднага този глас.. Глас казал само една дума... ОБИЧАМ ТЕ!!!

Тогава тя се събуди.. бавно надигна поглед и се огледа. Беше в болница. Може би заради системата с кислород тя не усети дразнещата миризма на лекарства.
Докато оглеждаше обстановката в стаята влязоха 3-ма мъже, веднага се разбираше по униформите кой какъв е. Първият беше доктор, а останалите двама бяха в полицейски униформи.

-Къде е Мартин.. Едвам промълви тя със сълзи на очи..
-Приемете нашите събол... и още преди да чуе края на изречението тя извика със цялата сила на гласа си... Сълзите текнаха неудържимо.. Още на мястото на катастрофата тя се надяваше, че той е добре и в най-лошият случай ще са на 2 съседни легла..
За жалост съдбата не беше на страната на Мартин.. Тя осъзна че с постъпката си той предаде своя живот за да защити нея... Познаващ я от година но Лудо влюбен.. Тя знаеше това, искаше и се в този момент времето да се върне назад само за да може да му го каже. Само за да го види отново седнал и усмихнат до нея. Само...



Героите и събитията в тази история са измислени от мен... надявам се да ви хареса... и да ви замисли...


Наистина мног ти се отдава, браво, приятел. :)


Четвъртък, 05.10.2017 г. 19:00 ч.
Профил
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 47 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 9 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Цени на горивата от www.lukoil.bg:

Powered by phpBB © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forum/DivisionCore.
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов